Избор на рутер за два интернет доставчика

Преди около 3 месеца училището, в което работя, получи изгодна оферта за достъп до Интернет от фирма, която в момента не използваме. След преценяване на характеристиките реших, че за по-ниска цена ще получим по-добро качество и можем да сменим интернет доставчика си. Запознах директора си, той се съгласи с мен и задвижихме нещата. Подписахме договор и след няколко дена дойдоха техници, опънаха оптика, настроихме устройствата и след един ден тестване на свързаността прехвърлих целият трафик на училището към новият доставчик. В продължение на няколко дена наблюдавах дали няма да изскочат някакви проблеми, но се оказа, че всичко е нормално. Уведомих директора си, че вече можем да прекратим договора със старият доставчик, но тук бях изненадан. Директорът ми каза, че предпочита двете връзки към Интернет да останат активни и да ги използваме едновременно. Ако едната отпадне да се превключваме към другата. Между другото от време на време на време връзката ни към Интернет се случва да прекъсне и то в най-неподходящият момент. Връзката с 2 интернет доставчика беше стара моя мечта, която се опитвах да реализирам 2-3 пъти през годините, но винаги ми беше отказвано с обосновката липса на пари.

За да реализирате едновременна връзка между 2 или повече интернет доставчика имате нужда по-специален рутер. Аз използвах Buffalo WHR-HP-G54, на който бях подменил фабричният firmware с TomatoUSB (http://blog.mihaylov.bg/?p=300) и бях много доволен от него. Първоначалната ми идея беше да модифицирам настройките на рутера си или отново да му сменя фърмуер с друг, който има поддръжка на 2 интернет доставчика. След доста четене разбрах, че с TomatoUSB не мога да реализирам моите идеи. Съществува обаче китайска модификация наречена Tomato DualWAN, която отговаря на моите изискваният. За съжаление обаче интерфейса за управление на рутера е само на китайски, а моите познания по китайски са нулеви.

Направих проучване за друг firmware, който да отговаря на моите изисквания и се оказа, че OpenWRT с някои допълнения (plug-in) може да ми свърши работа. Започнах да проучвам неговите характеристики по-дълбоко и се впечатлих от големите възможности, които притежава. За съжаление се оказа, че моят рутер не е сред подържаните. Докато четох обаче разбрах, че има и x86 версия на OpenWRT, която се инсталира на стандартен (стар) компютър и той се превръща в мощен рутер. Планирал съм някой ден да пробвам как работи…

Отказах се от използването на старият си рутер и реших, че имам нужда от нова машина, която да се монтира в рак (шкаф за мрежово оборудване), разполага с гигабитови портове и може да прави load balancing (балансиране на трафика между няколко доставчика). Следващата стъпка, която предприех беше да се обадя в няколко компютърни магазина и на 1-2 приятели, които са по-на вътре в областта на мрежите от мен. След тези консултации имах няколко конкретни устройства, между които да избирам: TP-Link TL-ER6120, TP-Link TL-ER5120, Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN, D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N

Още в началото се отказах от D-Link – Wireless N Unified Service Router DSR-500N по 2 причини. Първата е, че цената от 588 лева е прекалено висока. Втората причина е, че в момента рутера на подържа load balancing, а тази възможност ще се реализира при следващо обновяване на фърмуера. За съжаление тази важна подробност е написана с невероятно ситен шрифт в края на спецификацията на продукта.

Следващите десетина дена се отдадох на чете на спецификации, ръководства, мнения в различни форуми и гледане на видео клипове.

След голямо колебание се отказах от Mikrotik RB2011UAS-2HnD-IN. Машината е страхотна и има невероятно добри възможности и ми беше препоръчана като безотказна. Цената от 180 лева е много достъпна. Първата причина поради, която се отказах е, че Mikrotik е модифициран Linux, въпреки че има удобен интерфейс за управление често се налага да се пишат скриптове, в които моите познания не са особено добри. По-важната причина беше, че за да прави load balancing рутера има нужда от пуснат RIP или OSPF протоколи от страна на интернет доставчиците, а такава услуга не се предлага в моят случай. Без тези протоколи рутера работи с една основна връзка, а другата е запасна и към нея се превключва, когато отпадне първата.

Последните 2 машини, между които се колебаех бяха два върхови модела на TP-Link: TL-ER6120 и TL-ER5120. Характеристиките на двете устройства са почти еднакви, като и цената, с малки разлики. TL-ER6120 има 2 WAN порта и 3 LAN (всичките гигабитови), подържа отдалечена връзка на VPN потребители. TL-ER5120 има също 5 гигабитови порта, 1 WAN, 1 LAN, а другите 3 могат да се разпределят по желание на потребителя към локалната или глобалната мрежи. На адрес http://www.tp-link.us/support/emulators/?pcid=205 имате възможност да разгледате възможностите за настройка рутерите и да експериментирате с тях все едно са пред вас. След доста обстойно сравняване реших да избера TL-ER5120. Той е с малко по-ниска цена, но по-гъвкав при настройка, особено с възможността да настроите до 4 връзки към Интернет. В момента нямам нужда от VPN връзка на учителите към училищната мрежа, а ако за в бъдеще се появи ще търся варианти за реализация. Един от основните недостатъци на моят избор е, че рутера не подържа IP версия 6. Но честно казано трудно щях да въведа IP ver. 6, защото само единият от доставчиците ми подържа този протокол.

След всичкото четене и проучване най-накрая поръчах TP-Link TL-ER5120. Цената му беше 318 лева. Устройството пристигна след около седмица, защото се оказа, че в България няма складова наличност. По-късно се поинтересувах и разбрах, че подобни устройства се поръчват доста рядко. По-долу можете да видите видео клип на разопаковането на рутера от мен.

След като рутера вече беше при мен го инсталирах в шкафа с другото си мрежово оборудване свързах го към единият интернет доставчик и започнах да го настройвам. Това не ми отне особено много време, защото вече бях запознат интерфейсът му. Проведох тестове от около 1 час да се убедя, че всичко работи добре и след това добавих връзката към вторият доставчик. Свързах към рутера, компютърният кабинет, в който обикновено преподавам и в продължение на 2 седмици пробвах дали връзката е стабилна и дали няма да изскочат проблеми. През това време резервирах някои IP адреси за различни мрежови устройства като принтери, мултимедийни проектори и безжични точки за достъп. Добавих блокиране на различни сайтове като facebook и някои ключови думи. За съжаление блокирането на голямо количество обекти е тромава процедура, защото интерфейсът на рутера не е достатъчно добре изпипан за това. Освен ограничаването на сайтове на ниво рутер добавих и филтриране на трафика чрез OpenDNS, както е описано в тази публикация http://blog.mihaylov.bg/?p=321. OpenDNS обаче предлага използване само на един IP адрес в безплатната си версия за това се наложи да регистрирам два акаунта с IP адресите от двата интернет доставчика и да ги настроя по един и същи начин. Ако във бъдеще добавя трети доставчик ще трябва да регистрирам още един акаунт в OpenDNS. Процедурата е малко тромава, но е безплатна.

След като направих всички тези настройки и при двуседмичните тестове в реална среда нямаше никакви проблеми прехвърлих целият трафик на училището през TP-Link TL-ER5120 и пенсионирах старият си рутер Buffalo WHR-HP-G54. Всъщност вече го използвам само като безжична точка за достъп.

Вече повече от месец TP-Link TL-ER5120 работи без проблемно. Обикновено натоварването ми е в рамките на 2-3 процента, като при пикови моменти достига до 5-7 процента. Това означава, че имам запасен капацитет за развитие. В бъдеще очаквам все по-голямо натоварване на интернет трафика особено с увеличаване на облачно базираните услуги като Office 365. Надявам се в следващите 3 години да нямам нужда от нов рутер.

Общото ми впечатление, че TP-Link TL-ER5120 е много добър рутер за училище и мога да го препоръчам на всеки, който желае да използва повече от един интернет доставчик. Ако цената 318 лева ви се вижда висока може да си купите някои модела TL-R470T+ или TL-R480T+. Те също са предназначени за връзка към няколко доставчика, но за по-малко натоварване и не разполагат с гигабитови портове, а скоростта им на работа е 100 мегабита. Цената на рутерите е между 100 и 150 лева, а е възможно да ги намерите и по-евтино.

2 thoughts on “Избор на рутер за два интернет доставчика
  1. Какво ще правите, ако изгори този рутер, има ли временен авариен изход от ситуацията? Или ще спре интернета навсякъде?

    • При изгаряне на рутера връзката към интернет спира на всякъде. За такива ситуации имам друг стандартен рутер, който мога да включа за няколко минути.
      Изгарянети на рутера всъщност е малко вероятно, защото съм го включил към разклонител със защита от мълнии, а връзките на доставчиците са оптични.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

* 0+4=?

Protected with IP Blacklist CloudIP Blacklist Cloud