Инсталиране на 15 лаптопа HP 250 G3 с UEFI с Windows 8.1 64-bit

По национална програма „ИКТ в училище“ на МОН тази година чрез обществена поръчка закупихме 15 лаптопа HP 250 G3. Компютрите дойдоха с 64-битов Windows 8.1, но на мен не ми допадна особено начина на инсталиране и разделянето на твърдия диск. Като начало операционната система беше на български, а аз предпочитам училищните компютри да са на английски език. Бяха инсталирани различни програми на HP, които в повечето случаи са безсмислени, както и временна версия на антивирусна програма. Твърдият диск беше с един основен дял с операционната система и още един дял за възстановяване. Също така не ми се понрави идеята да наредя 15 лаптопа в една стая и да започна да инсталирам, настройвам и обновявам едни и същи неща, както правят някои „компютърни специалисти“. Преди време бях описал как инсталирам и настройвам множество компютри (http://blog.mihaylov.bg/?p=201). С тези лаптопи направих нещо подобно, но има някои съществени разлики, защото новите компютри вече са с UEFI, а не с BIOS. Това налага някои промени в използвания софтуер и начина на инсталация.

Ето и стъпките, които предприех за да инсталирам 15 лаптопа HP 250 G3 с UEFI с Windows 8.1 64-bit:

1. Подготовка. От сайта на МОН (http://internet.mon.bg/teachers/) изтеглих iso файл на Microsoft Windows 8.1 Enterprise 64 bit. Според официалната информация от сайта на HP на този лаптоп се подържа само 64-битова операционна система.

За да направя флаш памет за инсталиране на Windows използвах безплатната програма Rufus (http://rufus.akeo.ie) и 4GB флаш памет Kingston. При използването на Rufus е важно в полето Partition scheme and target system type да се избере GPT partition scheme for UEFI computer. Това ще позволи на компютъра да зареди операционна система от флаш паметта. Ако не се направи флаш паметта просто няма да се отчете от лаптопа. След това се щраква върху бутончето с изображение на диск и се избира iso файла с Windows 8.1 Enterprise 64 bit. Натиска се бутона Start и след няколко минути флаш паметта е готова за инсталация.

1

2. Инсталиране на Windows. За да продължа с инсталирането на Windows поставих флаш паметта в един от USB портовете на лаптопа (желателно да не е USB 3.0, защото е възможно да направи проблем), добавих безжична мишка и включих компютъра. Веднага трябва да се натисне клавиша Escape за да се покаже Startup Menu.

2

Натиска се F9 за да се избере Boot Device Options и се показва списък с устройствата, от които може да се направи начално зареждане (може и направо да се натисне F9). В моя случай аз избрах флаш паметта си Kingston. Стартира се стандартна инсталация на Windows 8, която има малка особеност при разделянето на дялове на твърдия диск. При инсталиране на Windows 8 на компютър с BIOS инсталаторът създава един системен дял от 350MB и още един дял с останалото свободно за Windows. На компютър с UEFI вместо един системен дял се създават три с размер 300, 100, 128 мегабайта. Аз създадох един дял за инсталиране на Windows с размер 97,8GB, като при тази процедура инсталатора създава и споменатите по-горе 3 системни дяла. На останалото свободно място създадох дял за данни с размер 600GB. Създаването на дялове с определени размери е малко сложно и изисква известна игра, но след известна практика се превръща в рутина.

Инсталирането на Windows няма никакви особености с изключение на това, че ако желаете да създадете локален акаунт, както направих аз, не трябва да свързвате компютъра към мрежа. Ако все пак сте го свързали с мрежов кабел или към безжична мрежа, когато дойде време са въвеждане на данните за Microsoft акаунт аз въвеждам a@a.com и парола 12345. Съответно получавате грешка и възможност да се създаде локален акаунт.

3. Инсталиране на драйвери. След като приключи инсталацията на Windows трябва да се продължи с драйверите. Класическият вариант е да се изтеглят от сайта на производителя (към HP 250 G3 няма диск с драйвери). Аз обаче предпочитам да използвам пакета с драйвери SamDrivers, като от него обикновено използвам Snappy Driver Installer. Процедурата отне 10-15 минути и бяха инсталирани всички драйвери с изключение на два, за Bluetooth и за клавиатурата. Те ми бяха предложени за сваляне от Action Center. С няколко щраквания ги изтеглих и инсталирах. От сайта на HP изтеглих и инсталирах единствено HP System Information. Този инструмент ви дава лесен достъп, чрез натискане на Fn+Esc, до системна информация за вашия компютър като модел, продуктов и сериен номер, и др. Този инструмент не е задължителен, но е полезен за получаване на бърза информация за компютъра.

4. Настройка на Windows. Следващата стъпка естествено е настройката на операционната система. Ето някои от нещата, които правя:

а. Променям тапета на работния плот, спирам звуците и добавям икони за потребителя и компютъра;

б. Премахвам началната страница на Internet Explorer и добавям Google като търсачка по подразбиране. По-късно изключвам всички ненужни добавки;

в. Настройвам Weather да показва времето за Елена, променям размера на плочките на малки на почти всички Windows Store приложения и настройвам Camera;

г. В Power Options настройвам компютърът да се хибернира при затваряне на капака или натискане на захранващия бутон, изключвам паролата при събуждане и активирам хибернацията като възможност при изключване. Променям времето на заспиване на 45 минути на батерия и никога при захранване от мрежата.

д. В Region настройвам формата на български, местоположението на България, променям езика на български за не Unicode програмите и копирам тези настройки от текущия потребител на началния екран и акаунтите за нови потребители.

е. В Language оставям само една американска клавиатура, добавям клавиатурните подредби Bulgarian (Typewriter), Bulgarian (Phonetic) и премахвам Bulgarian (махам тази клавиатурна подредба, защото някои клавиши се разминават от стандарта по БДС). Променям клавишната комбинация за превключване между езици на Ctrl+Shift, а за превключване на клавиатурни подредби на Alt+Shif;

ж. Настройвам Windows Update да показва не само важните, а и препоръчителните обновявания, както и за други продукти на Microsoft; изключвам автоматичните обновявания;

з. Премествам папките Documents, Desktop, Pictures и т.н. от диск C на диск D.

6. Инсталиране на програми. За основното инсталиране на програми и разни допълнения използвам Ninite Pro (http://blog.mihaylov.bg/?p=343). Използваните програми са: Chrome, Opera, Firefox ESR, Skype, VLC, K-Lite Codecs, Audacity, Flash, .NET, Silverlight, Air, Shockwave, Spybot, qBittorrent, Google Earth, Auslogics, InfraRecorder, WinRAR. Допълнително инсталирам Office 2013, SA Dictionary, Movie Maker, uGet, Free Studio, DjVu и някои други дребни програми и инструменти. Не инсталирам антивирусна програма, а разчитам на вградената в Windows 8.

Всяка програма се стартира поне по два пъти, ако има нужда се обновява и се настройва. Честно казано тази част ми отнема най-много време и усилия, но всяка програма трябва да бъде готова за използване.

7. Инсталиране на принтери. В училище използваме основно 2 модела МФУ на Brother. По тази причина един след друг свързах две МФУ от съответните модели и инсталирах техните драйвери и PaperPort (програма за сканиране). Тествах разпечатването, сканирането и направих някои дребни настройки.

8. Свързване към мрежи. Следващата ми стъпка беше да свържа компютъра към жичната и безжична мрежа на училището и да въведа съответните пароли за втората.

9. Обновяване и лицензиране. Обновяването на компютъра през Windows Update отнема доста време, но пък за сметка на това почти няма много какво да се прави. При обновяването бяха изтеглени около 3,5 GB, което никак не е малко. След обновяването въвеждам и лицензите от сайта на МОН.

10. Почистване и оптимизация. След инсталиране на толкова много програми и обновления остават множество ненужни временни файлове. С помощта на CCleaner почиствам тези временни файлове, регистъра и деактивирам програмите, които не желая да се стартират с операционната система. След това дефрагментирам твърдия диск с Auslogics Disk Defrag.

11. Създаване на image файл и възстновяване. Когато всички настройки, инсталации и оптимизации на лаптопа са готови трябва да се пристъпи към създаването на image файл на твърдия диск на лаптопа, а той по късно да се пренесе на другите компютри. Опитах да направя това с любимото ми Hiren’s Boot CD, но не успешно, защото тази дистрибуция не подържа зареждане от UEFI. След известно четене намерих специфичен диск с инструменти, наречен Gandalf’s Win8PE_x64, който подържа зареждане от UEFI. След като направих зареждаща флаш памет с Rufus добавих и съдържанието на Hirens Boot DVD 15.2 Restored Edition. Моят 4GB флаш Kingston беше напълно достатъчен за това. Направих начално зареждане от флаш паметта, стартирах любимият си Norton Ghost. След това направих архив на твърдия диск на външен твърд диск. На друг лаптоп се опитах да направя възстановяване от този image файл, но за съжаление неуспешно. Оказа се, че Norton Ghost не подържа архивирането и възстановяването на един от дяловете, които се създават при инсталирането на Windows на компютър с UEFI.

Обадих се на няколко колеги да ми препоръчат програма, с която да направя клонирането на твърдия диск. Всички ми казаха, че досега не са пробвали да правят image на лаптоп с UEFI, но 1-2 ми предложиха програми, които за съжаление се оказаха, че не ми вършат работа. Отново се върнах към четенето и ровенето в Internet. За щастие това даде резултат и намерих няколко продукта на AOMEI Technology (www.aomeitech.com). Изтеглих си AOMEI Backupper, AOMEI Partition Assistant и най-важното AOMEI PE Builder, който създава зареждащ диск или флаш с Windows и продуктите на Backupper и Partition Assistant. Трите изброени продукта са безплатни, като първите два имат и платени версии с по-големи възможности.

Използвах AOMEI PE Builder за да създам зареждащ iso файл, а след това с помощта на Rufus го прехвърлих на флаш. Не използвах директната възможност за подготовка на стартиращ флаш, защото той не е съвместим с UEFI. Заредих Windows флаш паметта, стартирах AOMEI Backupper и направих image файл на твърдия диск на лаптопа на външен твърд диск. На друг компютър закачих външния си твърд диск, заредих Windows от флаш паметта и направих възстановяване от архива. Рестартирах лаптопа и всичко тръгна след едно кратко разпознаване на хардуера. Повторих възстановяването на всеки лаптоп и накрая имах 15 работещи машини без да правя отделни инсталации на всяка една от тях.

12. Предавана на компютрите. Ето че дойде време и за финалните стъпки. Най-накрая трябваше да раздам на колегите си лаптопите. Преди това обаче подготвих приемо-предавателен протокол за всеки учител с описан сериен номер на съответния компютър. Промених името на потребителя да съответства с името на колегата (при инсталацията потребителя се наричаше Teacher), както и името на компютъра.

13. Бъдещи планове. Естествено след известно време някои от учителите ще скапят своята операционна система или ще се заразят със spyware или вируси. В такъв момент на мен ми е най-лесно да направя възстановяване на диск C от архива, а не да тръгвам да правя отново инсталиране от нулата. Само ще направя едно обновяване на програмите и операционната система.

Преминаване от Windows Multipoint Server 2011 към 2012

Пролетната ваканция освен време за почивка е и идеалното време за профилактика и обновяване на компютрите в училище. През 2012 година в училището, където работя беше изграден кабинет с два MultiPoint сървъра и 13 терминала. Общо 14 места за ученици и 1 за учител. Кабинетът е обзаведен и оборудван от Стемо – Габрово с 2 компютъра HP Compaq ms6200 MultiSeat SFF PC и 13 терминала HP t200. Повече подробности мижете да намерите тук http://blog.mihaylov.bg/?p=188. Компютрите работеха с Windows Multipoint Server 2011, но от няколко месеца бях решил, че вече е време да сменя операционната система с нещо по-съвременно и с повече възможности. От началото на 2014 в училище имаме 2 нови компютърни кабинета, които работят с Windows Multipoint Server 2012. По време на тяхното поръчване освен лицензите за тях пред МОН заявих лицензи и за стария кабинет.

Windows Multipoint Server 2012 не позволява да се инсталира върху версия 2011 и да се запазят инсталираните програми и настройки, а трябва да се прави чиста инсталация. Реших, че инсталирането на сървъра, програмите и настройката е прекалено дълъг процес за мен. Взех архив, направен с Norton Ghost от един от новите ни кабинети на външен твърд диск и пренесох операционната система върху един от компютрите HP Compaq ms6200. За да извърша това използвах Hiren’s Boot DVD 15.2 Restored Edition v1.1 PROTEUS. След възстановяването рестартирах компютъра. Операционната система разпозна повечето от устройствата и инсталира нужните драйвери, но за съжаление не всички и се наложи стартиране на компютъра в Console Mode. След влизането в административен акаунт се оказа, че лисват драйвери за чипсета. Потърсих драйвери за него на сайта на HP, но се оказа че има такива само за Windows Multipoint Server 2011, но не и за 2012. Използвах пакета с драйвери Sam Drivers за да инсталирам/обновя всички драйвери и след рестартиране операционната система зареди в стандартният си режим.

Следващата стъпка, която реализирах беше премахването на функционалността DHCP Server от Server Manager. Премахнах тази възможност, защото не ми е нужна за работата на този кабинет (в оригиналната конфигурация тя се използва). За да направите това трябва да стартирате Server Manager, от него да изберете Manage и след това Remove. От списъка с инсталираните услуги деактивирайте DHCP. Деинсталирах и 2 служебни програми, които не ми бяха нужни: инструмент на Intel за следене и управление на RAID и програма за управление на UPS.

Следващата функционалност, с която имах проблеми беше виртуализацията. На оригиналната конфигурация имаше възможност да се стартират виртуални машини чрез Hyper-V, но след клонирането на HP Compaq ms6200 тази възможност не работеше. Потърсих настройка в BIOS, но за съжаление не намерих нищо. След много ровене в Интернет попаднах на тази страница

http://h20566.www2.hp.com/portal/site/hpsc/template.PAGE/public/kb/docDisplay/?sp4ts.oid=3784892&spf_p.tpst=kbDocDisplay&spf_p.prp_kbDocDisplay=wsrp-navigationalState%3DdocId%253Demr_na-c02063868-1%257CdocLocale%253D%257CcalledBy%253D&javax.portlet.begCacheTok=com.vignette.cachetoken&javax.portlet.endCacheTok=com.vignette.cachetoken

Според нея за друг модел на HP трябва да се направят следните стъпки:

1. Go to F10 Setup.

2. Go to Security.

3. Go to System Security.

4. Enable Virtualization Technology (VTx).

В крайна сметка настройката наистина се оказа в BIOS, но на неочаквано от мен място. След активирането на Virtualization Technology проблемите с Hyper-V изчезнаха. За момента не планирам използване на виртуални машини в този кабинет, защото двата сървъра са с ниски параметри, но е добре тази възможност да е активна за провеждане на някои тестове.

След като направих тези настройки инсталирах няколко нови програми, обнових някои от тях чрез Ninite и обнових операционната система. Направих запитване към Стемо мога ли да използвам лиценза си за HP Classroom Manager, която изтеглих от сайта на HP. Оказа се обаче, че това е невъзможно, защото лицензите за новата версия са различни. В крайна сметка се обърнах към оригинала и изтеглих, преведената на български версия на NetSupport School (HP Classroom Manager е ребрандирана версия на NetSupport School). За момента инсталирах 30 дневна пробна версия, а след това може да купим лицензи или да се върнем старата версия HP Classroom Manager, която за съжаление не подържа някои опции за работа с Windows 8.

След като приключих с всички инсталирания, обновявания и настройки закачих сървъра към терминалите, които са свързани по USB. Всички се свързаха веднага без проблеми. Мониторите в този кабинет обаче са по-малки от тези в новия и се наложи да пренаредя иконите на работния плот както и някои от плочките в старт екрана. След тези настройки клонирах твърдия диск от този компютър на другия. Промених имената на двата компютъра, така че да не се дублират, зададох име на всяка терминална станция и настроих автоматичното влизане в акунтите. Към двете крайни работни места на всяка верига станции добавих по един USB хъб, мишка и клавиатура и ги свързах към терминалите. От Multipoint Manager активирах функцията Split Station и на всяко работно място екрана се раздели на 2 части и получих възможността да вляза в още един акаунт. Тези дейности добавиха към кабинета още 4 работни места за съжаление това е за сметка на работната площ на тези монитори. Допълнителните работни места се използват само при нужда, когато кабинета се използва от повече от 14 ученика. След като приключих с тестовете деактивирах Split Station. Последното тестване беше с NetSupport School. За щастия там нямаше проблеми и всичко работеше нормално.

Направих архиви на двата сървъра и оставих колежката ми, която работи в този кабинет да тества системата в продължение на една седмица. Първото и впечатление, е че компютрите зареждат по-бавно и това е факт. Multipoint Server 2012 изисква малко повече време за зареждане спрямо 2011. Другият проблем, който се е появил е блокиране на Excel на един от терминалите, но след затваряне и стартиране проблемът се е оправил. Вчера аз също изкарах 2 часа в този кабинет и по време на работата на учениците всичко вървеше гладко. В крайна сметка смятам, че преминаването към Windows Multipoint Server 2012 е успешно.

Това беше последният кабинет в училище с операционна система различна от Windows 8/8.1 или Multipoint Server 2012. Следващата стъпка е обновяване до Windows 8.1 Update.

За Android и дългите пароли на безжичните мрежи

През изминалата седмица ми се наложи да дам достъп на таблет с операционна система Android до безжичната мрежа на училището. До момента интернет се използваше само от лаптопи, но с колежка в начален курс правим някои експерименти със специфична образователна услуга и решихме да ползваме освен компютъра и таблета ѝ.

Сградата на училището се покрива от 10 точки за безжичен достъп. Използвам различна парола за достъп до всяко устройство с дължина 50 символа, нещо от вида 71|96F{u|P“s5}+9&-(.'{)@:4W%@6x!9i!)54>W+;*+y/1_|6. Целта е ако ученик се добере до паролата от учителски лаптоп (имах такива случаи) да му е много трудно да въведе символите на телефона или таблета си. Сами разбирате, че при толкова много и разнообразни символи лесно се допуска грешка. За съжаление попаднах в собствената си клопка и след 2 неуспешни опита да въведа паролата в таблета се отказах. Опитах се да копирам паролата, но това е истински кошмар под Android особено на евтин таблет, чийто екран е с кошмарно лоша чувствителност. След като най-накрая успях да копирам точно нужните ми символи се оказа, че операционната система не подържа вмъкване на парола в съответното поле за настройка на безжична мрежа.

Започнах да търся идеи в Интернет, но почти на всякъде съветът в такъв случай беше да се смени паролата с по-къса. След известно ровене попаднах на програма, която прави синхронизация през електронна поща на паролите за безжичните мрежи между лаптоп на Windows и таблет или телефон с Android. Инсталирах програмата на таблета и я настроих, но по никакъв начин не успях да намеря съответната и програма за Windows и се отказах от този вариант.

Ровенето за идеи в Интернет продължи докато не попаднах на съвет в някакъв форум да се генерира QR код с паролата на мрежата и след това чрез камерата да се прочете този код. Инсталирах на таблета QR Droid (https://play.google.com/store/apps/details?id=la.droid.qr) и допълнението за работа с безжични мрежи QR-WiFi Plugin (https://play.google.com/store/apps/details?id=la.droid.wifi&hl=en). След това на този адрес http://blog.qr4.nl/QR-Code-WiFi.aspx генерирах QR код на настолния си компютър със съответните настройки за безжичната мрежа. Стартирах приложението QR Droid на таблета и директно от монитора си сканирах QR кода. Повторих упражнението за всичките безжични мрежи в училище, като междувременно копирах генерираните изображения в един документ на Word за евентуална бъдещ употреба. След това тествах дали таблета се свърза към мрежите. Оказа се, че всичко е наред, но с неудобството, че при преминаване от една към друга безжична мрежа превключването се извършава ръчно.

Как да активираме звука на компютър с MultiPoint Server 2012

По подразбиране в Windows MultiPoint Server 2012 акаунта, който работи на директно на компютъра (не през терминал) е с неактивен звук. Това е направено с цел, звуците предназначени за този потребител да не стават публични за всички. Ако желаете през Device Manager, можете да активирате съответното звуково устройство, но след рестартиране то отново ще се деактивира.

1

Другият вариант е да използвате USB тонколони или слушалки, но това означава да купувате допълнителни устройства.

В следващите стъпки ще опиша как може да включите звука за постоянно:

1. Натиснете Win+R за да ви се покаже диалоговият прозорец Run. Напишете regedit и натиснете Enter за да стартирате Registry Editor;

2. Отворете следният ключ HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows MultiPoint Server

2

3. На празно място в дясната част на прозореца щракнете с десен бутон на мишката и от менюто изберете New/DWORD (32-bit) Value. Създайте ключа DisableSystemAudioDevices със стойност 0. Ако този ключ съществува пременете стойността му на 0.

3

4. Рестартирайте компютъра и вече ще се наслаждавате на постоянно включен звук.

Аз успях да пусна звука през стандартни тонколони с аудио кабел и през мултимедиен проектор с HDMI кабел. Със същият кабел може да насочите звук и видео към голям телевизор.

 

4

Как да свържем мултимедиен проектор към компютър с MultiPoint Server 2012

Едно от нещата, което трябва да направите след като свържете и настроите сървърът в компютърният ви кабинет е да го свържете с мултимедиен проектор. Според описанията в сайта на Microsoft трябва да използвате VGA сплитер или Y-образен кабел. Но ако имате няколко видео изхода на компютъра си е по-лесно да свържете проектора към един от тях. За съжаление обаче Windows MultiPoint Server 2012 го разпознава като нова директно свързана работна станция и ви дава възможност да добавите мишка и клавиатура и да работите на нея. Също така чрез натискане на Win+P не се да възможност да се включи настройка за проектора.

Решението на този проблем е много елементарно. Стартирайте MultiPoint Manager и превключете операционната система в конзолен режим. Това става като на страницата Home в дясната част на прозореца се избере Switch to console mode. Компютърът ще се превключи в конзолен режим и ще излезе от акаунта. Трябва да натиснете Ctrl+Alt+Del и отново да влезете в акаунта си. В този режим можете да настроите проектора си като натиснете Win+P и да изберете режима, който желаете. Възможно е да се наложи да смените разделителната способност или да направите някои настройки на проектора си. След като станете готови от дясната част на страницата Home в MultiPoint Manager изберете Switch to station mode. Компютърът ви ще се рестартира и ще се включи в нормалният си режим на работа, но вече с нормално работещ мултимедиен проектор.

По същият начин можете да включите и голям телевизор вместо проектор.

Аз тествах връзка към проектор с VGA и HDMI кабел и двете вървяха идеално, като мониторът беше свързан с DVI кабел. Препоръчвам да използвате HDMI, защото сигналът по него е цифров, а може да пренася и звук.

Създаване на множество еднакви акаунти в Windows MultiPoint Server 2012

Когато пускате нов компютър с Windows MultiPoint Server едно от нещата, което трябва да направите е да създадете определено количество потребителски акаунти. Истината е, че това е доста сложна и времеотнемаща работа. Трябва да се поставят икони на работния плот, да стартират всички програми, с които се работи, да се настроят търсещите машини и началните страници в браузърите, да настроите позицията и размера на плочките в старт екрана и още много други неща. Това трябва да се направи за всеки потребителски акаунт. Операционната система Windows не предлага възможност за създаване на множество еднакви локални акаунти или настройване на един и неговото копиране. По-долу ще опиша последователността от действия, които трябва да се направят за да се създадат множество еднакви локални акаунти. В моят случай трябваше да направя 13 основни ученически акаунта, 7 допълнителни ученически акаунта за split station и един учителски акаунт.

1. Първото нещо, което трябва да се направи е един локален акаунт, който да се използва като шаблон за другите. Препоръчвам ви да не създавате акаунтите чрез MultiPoint Manager. Можете да го направите чрез User Accounts в Control Panel. Но най-лесно е да използвате Computer Management. Посочете долният ляв ъгъл и щракнете с десен бутон на мишката. От появилото се меню изберете Computer Management.

1

Изберете Local Users and Groups и след това Users в лявата част за да видите всички локални акаунти.

2

На празно място в списъка с акаунтите щракнете с десен бутон и изберете New User.

3

Попълнете данните за потребителското име. В моят случай това е Student01 без парола и потребителя няма възможност да сменя паролата. След това натиснете Create и Close.

4

2. Затворете Computer Management, излезте от административния акаунт и влезте в акаунта Student01. Стартирайте всички програми и направете всички настройки, които ви хрумнат. След това излезте от акаунта Student01 и се върнете в административният акаунт.

3. Изтеглете програмата Windows Enabler и я разархивирайте например в диск D. Стартирайте програмата и нейна икона ще се появи в системната област в десния долен ъгъл. Щракнете два пъти върху иконата за да я включите и върху нея ще се появи надпис On.

5

От Control Panel изберете User Accounts, а след това в лявата част изберете Configure advanced user profile properties. Появява се прозорец със списък на всички акаунти на компютъра. От бутоните в долната част на прозореца можете да смените типа на даден акаунт, да го изтриете или да го копирате. За съжаление бутона Copy To… е активен само за акаунта по подразбиране (Default Profile). За да го активирате и за акаунта Student01 щракнете върху бутона и той ще стане активен. Активирането на бутона всъщност е дело на Windows Enabler.

6 7

Сега вече можете да копирате настройките на акаунта Student01 върху Default Profile. Това става като щракнете на бутона Copy To…, от новият прозорец натиснете на Browse и изберете папката C:\Users\Default. След тези действия натиснете OK и изчакайте няколко минути (няма никакъв индикатор, който да ви показва, че се върши нещо) и затворете прозореца и цялата програма.

8

4. Следващата стъпка е отново с Computer Management да създадете нужните ви акаунти. Влезте във всеки един акаунт за да могат да се създадат съответните му служебни папки.

5. Програмата Windows Enabler е много удобна и спестява доста работа, но е предназначена за по-стари операционни системи. При работа с Windows 8 и по-нови не се копира старт екрана за това ще се наложи да го копирате сами. От папката C:\Users\Student01\AppData\Local\Microsoft\Windows копирайте файла appsFolder.itemdata-ms в съответните папки на всеки потребител.

След като извършите тези действия ще получите желаните от вас множество еднакви акаунти с много по-малко труд.

Гореописаните действия работят на всички операционни системи от фамилията Windows.

Компютърни терминални решения 2013/2014. Офертите на фирмите.

Проекта на МОН за нови компютърни кабинети се очакваше от доста време. Още в края на предходната учебна година направих различни запитвания за да съм информиран с вариантите, които се предлагат на пазара. Посетих и няколко вече изградени компютърни кабинета за да видя как работят вече изградените решения.

Училището в което работя беше одобрено за 2 компютърни кабинета, всеки по 13 работни места, един висок и един нисък клас. Моята цел с отпуснатите пари беше да направя и двата кабинета с оборудване за висок клас, а също така да спечеля по едно допълнително работно място във всяка стая за учителя. По-долу ще опиша офертите, които получих от няколко фирми.

ЦАПК „Прогрес“ ООД

ЦАПК „Прогрес“ предлагат оборудване на Dell и са златен партньор на Microsoft. В първоначалната им оферта присъстваше само вариант за кабинет нисък клас, който на мен не ми вършеше никаква работа. От друга страна цената 6100 с ДДС лева за кабинет с 12+1 работни места е страхотна. Ако сте ограничени финансово и трябва да направите кабинет с малко пари и с маркова техника за ученици до 8 клас, това е вашият избор, но не и моят.

След известно време получих и оферта за кабинет висок клас. Решението беше предложено в последния момент от Dell и фирмата няма никакъв опит в неговото прилагане. Стойността на техниката в новата оферта беше нараснала двойно до 12124 лева. След като прочетох внимателно офертата, характеристиките на терминалите и сървъра реших че това е правено специално за мен. Терминалът Dell Wyse T10 е единственият от всички предлагани с поддръжка на 2 монитора, като има и RemoteFX връзка към сървъра, има и опция за връзка по безжичен път. Сървърът разполага с 4 твърди диска свързани в RAID и 2 видеокарти, които са Windows Server 2012 сертифицирани. Единственият недостатък е, че не е упоменат модела са суича и колко порта има. Големият проблем в този случай, че сумата от почти 25000 лева беше доста над моя бюджет.

ВАЛИ Компютърс

Вали ми предоставиха 2 оферти, а след това добавиха още една след допълнително запитване. След известни разговори офертите бяха прецизирани и към тях беше добавен гигабитов сиуч на TP-LINK. Основната разлика, която забелязах спрямо предходната оферта бяха работните места. В този случай ми предлагаха 13 работни места за ученици през терминали и едно място за учителя на сървъра.

Сървъра в ниския клас е аналогичен на този предоставен от ЦАПК „Прогрес“, дори е с малко по-бърз процесор, но за сметка на това е на Gigabyte и вероятно е сглобяван в България. Общата цена на решението е 6208 лева с ДДС за 13+1 работни места.

Сървърът във високия клас обаче беше маркова машина Fujitsu Celsius R920. Той разполага с Xeon E5-2620 2.0GHz процесор, 2×16 GB RAM, 4 диска по 500 GB в RAID и две видеокарти Gigabyte nVidia GT640 2 GB. На пръв поглед всичко изглежда много добре, но ако започнете много внимателно да четете спецификациите на компонентите и изискванията на Windows Multipoint Server 2012 ще видите, че видеокартите не са сертифицирани за работа с Windows Server. Аз се разрових още по на дълбоко и не успях да намеря драйвери за тях за сървърна операционна система на сайта на производителя. Вероятно от Вали са използвали драйверите за Windows 8, които би трябвало да вървят безпроблемно.

Терминалът който се предлага в този случай е ATRUST Zero client M320. Прочетох внимателно спецификациите и в тях намерих, че връзката с локалната мрежа работи със скорост 1 Gbps и подържа протоколите Microsoft RDP, Citrix ICA, VMWare. За съжаление обаче не открих възможност за работа с RemoteFX. След запитване към Вали получих нова спецификация от производителя, където беше отразено поддръжката на RemoteFX и Windows Multipoint Server 2012. Общата цена на решението е 10490 лева с ДДС за 13+1 работни места.

След като получих първоначалната оферта от Вали Получих и покана да посетя офиса им във Велико Търново за да видя реално действащото им решение. Понеже живея и работя на 40 километра направих това посещение и за 2-3 часа имах възможност да тествам доста неща и да „въртя на шиш“ двама сервизни техника за най-различни детайли. Ето и някои от нещата, които тествах или разбрах от разговора. Техниците са тествали и настройвали системата в продължение на 3 месеца и са срещнали доста проблеми, които са отстранили. До момента не са го прилагали и нямат обратна връзка от клиентите си. Ваденето на флаш памети, което беше проблемно в WMPS 2011, е частично решено, но са нужни административни права, тоест разрешение от учителя. Не е тествана работа с интерактивна дъска или интерактивен проектор. Тествах работата на MovieMaker и Audacity и работеха безпроблемно. Тествах SplitStation на терминал. При използване на 2 акаунта на WMPS работи безпроблемно. При използване на акаунт на WMPS и виртуална машина, на виртуалната машина имаше ограничения на разделителната способност и не се използваше цялата работна площ. Тествах Windows 7 32 bit през виртуална машина и стартирах без проблеми Comenuis Logo. Правени са тестове с Windows 7 и Windows 8, а на Windows 8.1 не са.

По време на разговора разбрах, че има възможност за още един вид терминал и използване на Windows Server 2012. По-късно получих оферта за това решение, което е с по-скъп терминал с повече възможности. Това е ATRUST Thin client T60, който има по-бърз процесор, повече памет и подържа по-големи разделителни способности на монитора. Но за съжаление цената ми е със 100 лева по-висока от другия модел. Други разлики в офертата нямаше, но цената се качва до 12122 лева с ДДС за 13+1 работни места, което е прекалено много за моят бюджет.

Стемо

Училището, в което работя, разполага с един компютърен кабинет оборудван от Стемо и имах големи очаквания. Предварително се бях нагълтал с огромно количество информация за различните терминални клиенти на HP и си бях харесал T610. Стемо беше първата фирма, която се обади с предложение за оферта в училище, но реалното изпращане на документите се забави доста. След телефонен разговор ни изпратиха оферта, която за съжаление нямаше разбивка на парите на отделните компоненти и след допълнителен разговор не направиха тази разбивка.

В ниския клас фирмата ни предложи сървър HP NetServer Z230 SFF с процесор Xeon E3 на 3,4 GHz и 32GB RAM, което е доста добра машина за този клас. Изненадващото тук бяха големите 22 инчови монитори. Използваният терминал беше старият t200 с възможност за връзка по USB и LAN. Всъщност това е единствената фирма, която предлага Xeon процесор за ниският клас решения. Работните места са 13+1, но нямам отделна цена, защото офертата беше дадена за обща цена заедно с другият кабинет.

Във високия клас Стемо предлага техен сървър Perpetuum Server с процесор Xeon 6-Core, E5-2620 на 2 GHz, 64 GB RAM и 4 твърди диска по 1000 GB в RAID. Това всъщност е машината с най-голямо дисково пространство и обем оперативна памет. Тук също присъстват големите 22 инчови монитори. Разочарованието беше старият терминален клиент t200, който не подържа RemoteFX, както и липса на допълнителни видео карта/и на сървъра. Общата цена за 2 кабинета, едни висок и един нисък клас 17175 лева с ДДС за 13+1 работни места.

В последната част на офертата присъства един много интересен компонент, който е абсолютно неясен. Имам предвид думичката „крепежи“. Какво имат предвид Стемо и защо са го включили в офертата си нямам на идея.

От Стемо получих още една оферта. Тя е еднаква с решението за висок клас, но операционната система е Userful Linux. При този вариант цената с ДДС за двата кабинета е 20695 лева, което прави около 10350 лева на кабинет. От човека, който ми изпрати офертата, получих уверение, че системата работи перфектно. Дори те са учудени как може да се постигне толкова добра работа. В същото това време аз знам, че Userful Linux не работи на Xeon процесори (или поне не както трябва), и че е желателно да има до 10 клиента на един компютър, защото ако са повече има периодични блокирания. Не знам колко опит имат Стемо в прилагането на това решение, но не вярвам да е много, съдейки по нарочното забавяне на офертите.

Контракс АД

Офертите на Контракс са базирани на терминалите на nComputing, които са едни от основоположниците на евтините и достъпни терминални клиенти. Аз започнат да се интересувам от терминални решения от разработките на nComputing и съм доста добре запознат продуктовата им линия. Първоначално разработката беше базирана на собствена софтуер за виртуализация наречен vSpace, който работеше на настолна или сървърна операционна система, например Windows XP. По-късно беше добавена възможност терминалите да се свързват и с Windows Multipoint Server, но собствената технология продължава да се развива. Сега един от основните им софтуерни продукти наред с терминалите е vSpace Server, който предлага отдалечен достъп и работна среда на терминали, компютри и таблети с терминален софтуер.

В ниския клас Контракс ни предложи сървър Kontrax ProLine ESX с процесор i5 3470 3,2 GHz, 8 GB RAM, 500 GB твърд диск и операционна система Windows Multipoint Server. Той е комбиниран с 18,5 инчов монитор AOC и терминала M300. Трябва да се знае обаче, че тези терминали са малко по-особени, защото те вървят по тройки. Имаме един основен терминал, който се свързва към локалната мрежа и два подчинени терминала, които се свързват към основния. Недостатък на това решение, че трябва да си групирате терминалите по 3. Това понякога може да доведе до доста големи неудобства при разположението на работните места в компютърния кабинет. Друг голям недостатък на това решение, че мрежовата връзка на основния терминал работи със скорост 10/100 Mbps. Това означава, че мрежовата свързаност е потенциално слабо място във вашата система. Също така възможностите за развитие във времето са силно ограничени отново от ниската скорост на мрежовата свързаност. Цената за 13+1 работни места е 7737 лева с ДДС, което за мен е прекалено много за решение без перспектива. Последната точка към представената оферта беше „Изграждане на силнотокова и слаботокова система (ако не са налични)“ на сума 912 лева без ДДС. Това е доста голяма сума за окабеляване на един компютърен кабинет!

Във високият клас Контракс предлага сървър Kontrax ProLine с процесор Xeon 6 Core E5-2620 на 2,00GHz, 32 GB RAM и 4 твърди диска по 500 GB в RAID. Мониторите са 21,5 инча на AOC, а терминалите L300 на nComputing. Операционната система е Windows Server Standard, но не е упомената версия. Тук терминалния клиент е самостоятелен, а не като предходния вариант. За съжаление мрежовата връзка отново работи със скорост 10/100 Mbps, което е много малко за този клас решение. Терминалът не подържа RemoteFX, а в сървъра няма видеокарти, които да подържат същият протокол на компютъра. Цената за 13+1 работни места е 13605 лева с ДДС. Последната точка офертата отново беше „Изграждане на силнотокова и слаботокова система (ако не са налични)“, но този път на стойност 1342 лева без ДДС. Според мен някой е гледал тавана и си е мечтал, когато е писал тази сума за окабеляване. Другият вариант е Контракс да планират да опъват оптика, което за тези бавни терминали е пълна безсмислица.

Риск Електроникс ООД

От Риск ми предоставиха няколко интересни решения, които честно казано бих искал да тествам на живо за да проверя тяхната функционалност и устойчивост на натоварвания. Преди време получих покана за такава демонстрация, но за съжаление не успях да се възползвам от нея.

Предложението на Риск Електроникс в ниският клас се нарича Теодора. Сървърът е тяхна сглобка (това важи и за другите им решения) Risk Profiline i5 1000G с процесор Intel Core i5, 8GB RAM и твърд диск 500 GB. Използваният терминал е MCT MWS9943, който подържа голямо разнообразие от разделителни способности и мрежова връзка със скорост 1 Gbps. Недостатък на терминала е, че разполага само с 3 USB порта, тоест като свържете мишка и клавиатура ви остава само един свободен порт. В офертата на Риск е описано, че терминалът работи с протокол RDP 7.1 с RemoteFX функционалност, но на сайта на MCT Corp. няма данни за такава функционалност. Мониторът е с размер 18,5 инча. В офертата не е включен мрежов суич и изграждане на компютърна мрежа. Другата особеност е, че всички цени са без ДДС. Крайната цена за 13+1 работни места е 6994 лева с ДДС. Тоест офертата е почти като тази на Контракс, но с по-добър терминален клиент.

Във високият клас Риск предлагат 2 варианта съответно наречени Диана и Виктория.

Решението Диана е базирано на операционната система Windows Server (не се споменава версия), а за виртуализацията се използва VirtualBox. Сървърът е Risk Profiline E5 1500G с процесор Intel Xeon E5-2620, 32GB оперативна памет и 4 твърди диска по 1 TB в RAID. Използваните монитори са с размер 19,5 инча. Терминалът е Sunde Diana, който дава възможност за разделителна способност до Full HD 1080p и мрежова връзка със скорост 10/100 Mbps. Това означава, че мрежовата свързаност е потенциално слабо място в тази система и възможностите за развитие във времето са силно ограничени отново от ниската скорост на мрежовата свързаност. Друга особеност на този терминал е използваният протокол. В случая той е разработка на Sunde и се нарича vPoint, и задължително изисква VirtualBox като софтуер за виртуализация. Според производителя и Риск тази комбинация ни осигурява VDI (Virtual Desktop Infrastructure). Аз не мога да коментирам производителността на предложението, защото не съм го тествал, но ниската скорост на мрежовата свързаност ме притеснява. Общата цена за това решение за 13 работни места е 10498 лева с ДДС.

Последното предлагани решение на Риск се нарича Виктория и е базирано на операционната система Userful MultiSeat Linux 2011. До преди няколко месеца фирмата не предлагаше този вариант с обяснението, че все още доработват нещата и имат разни проблеми. В първоначалната оферта към мен този вариант не съществуваше. По-късно от колега видях, че от Риск предлагат нова терминална система и се обадих за допълнителна оферта. След дълги разговори по телефона получих своята оферта, която има известен технологичен запас от към работни места. В този случай се използват 2 компютъра Risk Profiline i5 1000Gс процесор Core i5-3470, 16 GB RAM и 1TB твърд диск. По врем на разговорите решихме да използваме 2 компютъра, защото при повече от 10 клиента операционната система има периодични блокирания. Недостатък в този вариант е, че не се препоръчва да се работи на сървъра, което значи, че в кабинета си ще имате 15 работни места, но ще използвате само 13. Мониторите са същите като предишното предложение, но терминалът е Centerm C75. Той предлага 4 USB порта и мрежова свързаност със скорост 1Gbps. Сертифициран е за работа с Windows MultiPoint Server 2012 и Userful MultiSeat Linux 2011. На сайта на производителя няма описана поддръжка на RemoteFX. Тук офертата е доста по прецизирана спрямо тази на Стемо и най-важното е, че Риск са представители на Userful за България. Цената на цялостното решение 9820 лева с ДДС за 13 работни места плюс 2 служебни.

Какво да изберете

Ето и моите препоръки за избор въз основа на предложените оферти.

Ако имате намерени да използвате Userful MultiSeat Linux препоръката ми е да се ориентирате към Риск Електроникс. Това е решение за висок клас.

Ако имате нужда от компютърен кабинет от нисък клас изборът ви е много по-голям. Тук препоръката ми е към ЦАПК Прогрес, Вали или Риск. Можете да се поинтересувате и от цената на Стемо. Ако тя е приблизително еднаква с останалите най-добре е да изберете тях, заради мощният сървър и големите монитори.

Най-интересният сблъсък на оферти за мен е във високият клас. Тук мога да препоръчам решението на ЦАПК Прогрес, което за съжаление е доста скъпо. Ако сте ограничени откъм средства се ориентирайте към решението на Вали.

Сравнение между офертите на фирмите

В следващата публикация на тази тема ще опиша какъв е моят избор, като до тогава ще имам и реални впечатления от работата на системата, защото инсталирането при мен ще е след 9 дена.

Компютърни терминални решения 2013/2014

В края на тази календарна година до февруари месец 2014 по проект на МОН ще бъдат направени множество компютърни кабинети в училищата в България. Този път училищата разполагат с повече варианти за избор в сравнение с предишната година. В следващите редове ще споделя мнението си за различните предлагани решения, като не претендирам за пълна изчерпателност.

Избор на операционна система

Първата важна стъпка при избора на терминални решения е операционната система на сървъра. Възможностите в момента са 3:

1. Windows MultiPoint Server 2012

2. Windows Server 2012

3. Userful Linux

Ще започна от зад на пред. Userful Linux е интересна операционна система, за момента в България е доста екзотична. Не очаквайте, че като е Linux е безплатна, за нея също се заплащат лицензи. Предлага възможност чрез виртуализация да бъдат стартирани различни операционни системи. Мненията за това решение са много разнопосочни, от прехвалване до описване на хиляди кошмарни несъвместимости. Основният недостатък за мен е малкият набор от терминални клиенти, които се подържат и това, че не работи добре на Xeon процесори. Също така не се препоръчва да се работи на сървъра.

Windows Server 2012 е другият предлаган вариант от фирмите. До момента не съм видял предложение с Windows Server 2012 R2, но се надявам в бъдеще да се появи и такова. Идеята тук е, че под сървърната операционна система могат да бъдат стартирани множество виртуални машини. Предлагат се варианти с VirtualBox и Hyper-V. VirtualBox е безплатен, Hyper-V е част от операционната система, така че този софтуер не натоварва цялото решение с допълнителни лицензи. Фирмите предлагащи този вариант казват, че с при него се постига най-добро използване на ресурсите на сървъра и най-голяма производителност. Аз не съм го видял и тествал за това не мога да потвърдя това. Основния недостатък на това решение, че не се подържат USB терминални клиенти. Основното предимство е лесното преместване на виртуалните машини.

Windows MultiPoint Server 2012 за мен за момента е най-добър вариант като компромис между функционалност и производителност. Операционната система е точно предназначена за изграждане на терминални решения. В тази версия освен класическото свързване на терминални клиенти е възможно да използвате връзка на терминала към виртуална машина. Тя се задвижва от Hyper-V и е част от операционната система. Когато използвате виртуална машина на нея можете да инсталирате 32-битова версия на Windows 7 или 8 и да използвате старите си 16 битови приложения като Комениус Лого и други подобни програми, които се използват основно в начален курс. Другото предимство, което не съществува при останалите операционни системи се нарича Split station. Това представлява разделяне на екрана 2 части, във всяка от които може да се зареди и да работи отделен потребителски акаунт. Трябва само да добавите мишка и клавиатура свързани през USB хъб и получавате едно допълнително работно място. Работата по този начин не е много удобна, защото ширината на екрана намалява на половина, но от друга страна ученика получавана възможност за самостоятелна работа на компютър.

Мрежова свързаност

В момента всички фирми предлагат връзка на техните терминали през локална мрежа. Единствено Стемо има терминали, които са комбинирани (USB и LAN), но те го предлагат за LAN свързаност. Много е важно на каква скорост работят мрежовите карти на терминалите. Препоръчително е да 1 Gbps. Задължително е и мрежовият суич да работи на същата скорост, за да не се получава тясно място в мрежата ви.

Сървър

Във високият клас почти всички фирми предлагат едно и също нещо с малки разлики. Процесорът е Xeon E5-2620 с шест ядра, а паметта е 32 GB. При ниския клас процесорът е Intel® Core i5, а паметта обикновено 8 GB. Добре е да се предпочете маркова машина пред такава сглобена от някоя фирма. Марковите машини са по-скъпи, но в същото време имат по-добра производителност, съвместимостта на всички компоненти е тествана и са доста по-тихи. Добре би било ако сървърът има възможност да работи хоризонтално и вертикално, както и да се монтира в комуникационен шкаф (рак).

Терминали

При избора си на терминал трябва да се внимава каква е скоростта на мрежовата му комуникация. Желателно е тя да е 1 Gbps, дори в момента на нямате нужда от толкова висока скорост. По-големите възможности ви дават опция за бъдещо разширяване. Да не забравяме, че един терминал спокойно може да се използва 10 години, като през това време се очаква да смените поне 2 сървъра. Другото важно нещо са подържаните протоколи. Терминалът ви трябва да работи с RDP 7.1 или 8, защото в тези версии се подържа FemoteFX функционалност. Някои терминали подържат и различни фирмени протоколи или пък поддръжка на Citrix или VMWare. Добре е да имате колкото се може повече USB портове, възможност за включване на 2 монитора и широк избор от разделителни способности.

Монитор

Основното правило при избора на монитор е „Колкото по-голям, толкова по-добре“. Но е добре да се обърне внимание и на другите характеристики. Моята препоръка е ако е възможно светът на монитора да е сив или в краен случай бял. На черните монитори всяка прашинка си личи, а във всички училища е доста прашно. Това правило важи и за мишките и клавиатурите.

В следващата си публикация ще опиша офертите на няколко фирми и техните предимства и недостатъци.

По-бързо инсталиране на програми

Преди около година и половина описах как можете бързо да инсталирате програми без досадни ленти с инструменти с помощта на ninite.com (http://blog.mihaylov.bg/?p=104). От тогава измина доста време и тази услуга беше променена в негативна за потребителите посока. Изчезнаха някои програми като например Flash. Имената на програмите и техните икони бяха намалени и лично за мен е доста по-трудно ориентирането и избирането на нужните ми програми.

Тези недостатъци ме накараха да започна да експериментирам с Ninite Pro. Това е професионалната версия на същата услуга, която обаче се заплаща. Моите експерименти започнаха с изтеглянето на пробен вариант от адрес https://ninite.com/trial/pro. Нужно е да въведете името, e-mail адрес и брой на компютри. Можете да използвате електронната си поща многократно или да използвате някакви случайно написани символи.

1

След това попадате на страница, от където си изтегляте Ninite Pro Trial.

2

Стартирайте Ninite Pro Trial и изберете програмите, които желаете да инсталирате или обновите и натиснете бутона Install в долният десен ъгъл. Приложението ще изтегли програмите, които сте избрали в папка NiniteDownloads и след това ще ги инсталира.

3

Ако Ninite Pro Trial се постави на flash памет или на споделен мрежов ресурс и го стартирате отново ще се използват кешираните версии на програмите от папката NiniteDownloads. Така тегленето на данни от Интернет се извърша само ако има по-нова версия на дадена или ако тя не е била инсталирана до момента.

По този начин получавате възможност да инсталирате програми по-бързо и с по-малък мрежов трафик. Можете да обновявате компютрите във вашата училищна мрежа без да обикаляте всеки един от тях. За съжаление Ninite Pro Trial работи само една седмица. Но за щастие има прост трик за заобикаляне на ограничението. След като изтече пробният период просто изтеглете нова временна версия и заменете старата. Кешираните програми в папката NiniteDownloads се използват без проблеми.

Експерименти с Windows 8

Преди няколко дни прочетох статия на Денислав Славчев от PC World за инсталиране на Windows 8 на стар компютър. Заглавието е Упражнение “ъпгрейд на (много) стара РС система за работа с Windows 8”. Можете да я прочетете на следния адрес http://pcworld.bg/21058_uprazhnenie_apgrejd_na_mnogo_stara_rs_sistema_za_rabota_s_windows_8 (изисква се безплатна регистрация).

Моите експерименти с Windows 8 бяха проведени също на доста стари компютри. Машините са закупени през далечната 2006 година, а конфигурацията е следната:

  • Процесор: Intel Celeron 336 на 2,8 GH
  • Дънна платка: Asus P5GV-MX (Intel 915GV chipset) спецификации
  • Вградени мрежова, видео и звукова карта
  • RAM: 515 MB DDR 400
  • HDD: 80 GB SATA
  • Флопи, DVD и 350W захранване

Както може да се види компютрите са доста стари и със слаби възможности. През годините на тях е работил Windows XP и Windows 7 и са експлоатирани по всички възможни начини.

След излизането на Windows 8 реших да пробвам да го инсталирам на един училищен компютър. Започнах с машина, която е доста по-нова. Закупена е около 2005 година, с 2 GB RAM (не помня другите характеристики). Обнових Windows 7 с Windows 8 без никакви проблеми (32-битова версия). Инсталирах Office 2013, различни мултимедийни програми за начален курс, Adobe CS6 и някои други дребни програмки. Използвах вградената антивирусна програма – Windows Defender. След едномесечни тестове в компютърен кабинет в училище при реална работа с ученици нямаше никакви проблеми.

Реших да пробвам същата съвкупност от операционна система и програми на един от старите си компютри описани по-горе. Понеже ме мързеше да извършвам инсталация от начало с помощта на Norton Ghost клонирах твърдият диск от единият компютър на другия (подробности за процедурата можете да прочетете на следния адрес http://blog.mihaylov.bg/?p=201). Наложи се да инсталирам някои нови драйвери, но всичко вървеше. Да, малко тромаво и бавно, но по-бързо от Windows 7. Тествах системата около месец и след това размножих инсталацията на всичките компютри в кабинета. Вече два месеца работя на тези компютри и учениците използват различни браузъри, Word, Excel, PowerPoint, Adobe Photoshop CS6 и Illustrator CS6.

Какво е общото ми впечатление. Windows 8 и гореописаният софтуер работят добре на въпросните компютри. Малко бавно и тромаво, но не по-лошо от колкото Windows 7. Не успях да намеря драйвери за звуковата карта, но в моят случай това не е фатално. Основният проблем, на който се натъкнах се появява няколко минути след стартирането на компютър. Ако на него не се работи, операционната система започва да извърша някакви оптимизации по твърдия диск, които приключват за около половин час. Ако на компютъра започне да се работи веднага след стартирането му тази оптимизация не се наблюдава. До момента не съм успял да отстраня този проблем.

1

2